Преди няколко дни имах честта да присъствам на тържеството на моя син. Подготвих се с видеозаписна техника все едно ще снимам турски сериал. Тържеството започна и свърши точно за 20 мин. :)
Много лошо се представихме родителите.
Само няколко разревани деца и почти никой не успя да изрецитира стихчето, което в продължение на месец беше вложил хиляди усилия да запомни думички, повечето от които не знае какво означават.
" Престанете да ни завирате тези камери и фотоапарати в лицата!". Това беше изписано на детските лица. Но това не ни спираше да продължаваме да снимаме и да снимаме.Сега разполагаме с по няколко записа от различни гледни точки на една група уплашени деца.
Но да престана с негативизма и да разкажа с няколко думи какво всъщност се случи в този ден. Всички бяха толкова развълнувани. Не знам децата или родителите повече. учителките поканиха децата в салона и помолиха родителите за съдействие все пак е първо тържество. И се започнаха игри, песни и танци под строгия надзор на преподавателките разбира се иначе хаосът със сигурност щеше да бъде пълен. Подканваха всеки да излезе отпред пред групата и шепнейки подсказваха части от стихотворението, което малчуганът трябваше да изрецитира. така се изредиха всички, някой се отказаха и не излязоха отпред "пред строя", други сякаш напук напираха да изпъкнат за втори и за трети път - красива какафония от чувства и емоции.
Накрая дойде и редът на подаръците. Децата с усмивки, гордо показваха новите си придобивки. След което всичко отшумя и салона с е изпразни.
Малкия заспа много рано този ден!
