неделя, 17 ноември 2013 г.

Из „Стихове в паласките“, Веселин Ханчев

Em                      D    Em             D
Не, не мога да спя. Ще изляза навън, под небето
Em                       D     G                              D
дето светят звезди и тревожния вятър тръби.
Em                               D   Em                           D
Искам там да съм с теб, да ти кажа това, за което
Em            D                          Em
не успях, не посмях, може би...

Недолюбих те аз, ненагалих те, моя любима.
Раздели ни дългът. Затова не плачи, не кори!
За да има любов и мечти занапред за да има,
аз отивам на бой призори.

Ако падна убит сред степта, под звездите студени,
запомни ме с добро, но на гроба ми ти не ридай.
Посрещни радостта, отвоювана с мъка от мене,
долюби вместо мен, домечтай!

Аз не ще се гневя, а ще бъда щастлив и спокоен.
Не за скръб съм се бил, не за сълзи вървя на война.
Вече съмва над мен. Вече влизат другарите в боя.
Лека нощ, моя мила жена!

автор на текста: В. Ханчев
Не, не мога да спя. Ще изляза навън, под небето
дето светят звезди и тревожния вятър тръби.
Искам там да съм с теб, да ти кажа това, за което
не успях, не посмях, може би...
Недолюбих те аз, ненагалих те, моя любима.
Раздели ни дългът. Затова не плачи, не кори!
За да има любов и мечти занапред за да има,
аз отивам на бой призори.
Ако падна убит сред степта, под звездите студени,
запомни ме с добро, но на гроба ми ти не ридай.
Посрещни радостта, отвоювана с мъка от мене,
долюби вместо мен, домечтай!
Аз не ще се гневя, а ще бъда щастлив и спокоен.
Не за скръб съм се бил, не за сълзи вървя на война.
Вече съмва над мен. Вече влизат другарите в боя.
Лека нощ, моя мила жена!
В. Ханчев
- See more at: http://bglog.net/Poetry/post/%D0%9D%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%83-%D1%8F-%D1%83%D1%81%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%8C----%D0%9D%D0%B5--%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D1%8F------%D0%BE%D1%82-%D0%92--%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B8-%D0%9C--%D0%AE%D0%BD#sthash.do4SvrQb.dpuf
Не, не мога да спя. Ще изляза навън, под небето
дето светят звезди и тревожния вятър тръби.
Искам там да съм с теб, да ти кажа това, за което
не успях, не посмях, може би...
Недолюбих те аз, ненагалих те, моя любима.
Раздели ни дългът. Затова не плачи, не кори!
За да има любов и мечти занапред за да има,
аз отивам на бой призори.
Ако падна убит сред степта, под звездите студени,
запомни ме с добро, но на гроба ми ти не ридай.
Посрещни радостта, отвоювана с мъка от мене,
долюби вместо мен, домечтай!
Аз не ще се гневя, а ще бъда щастлив и спокоен.
Не за скръб съм се бил, не за сълзи вървя на война.
Вече съмва над мен. Вече влизат другарите в боя.
Лека нощ, моя мила жена!
- See more at: http://bglog.net/Poetry/post/%D0%9D%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%83-%D1%8F-%D1%83%D1%81%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%8C----%D0%9D%D0%B5--%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D1%8F------%D0%BE%D1%82-%D0%92--%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B8-%D0%9C--%D0%AE%D0%BD#sthash.BI8PPgUk.dpuf
Не, не мога да спя. Ще изляза навън, под небето
дето светят звезди и тревожния вятър тръби.
Искам там да съм с теб, да ти кажа това, за което
не успях, не посмях, може би...
Недолюбих те аз, ненагалих те, моя любима.
Раздели ни дългът. Затова не плачи, не кори!
За да има любов и мечти занапред за да има,
аз отивам на бой призори.
Ако падна убит сред степта, под звездите студени,
запомни ме с добро, но на гроба ми ти не ридай.
Посрещни радостта, отвоювана с мъка от мене,
долюби вместо мен, домечтай!
Аз не ще се гневя, а ще бъда щастлив и спокоен.
Не за скръб съм се бил, не за сълзи вървя на война.
Вече съмва над мен. Вече влизат другарите в боя.
Лека нощ, моя мила жена!
- See more at: http://bglog.net/Poetry/post/%D0%9D%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%83-%D1%8F-%D1%83%D1%81%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%8C----%D0%9D%D0%B5--%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D1%8F------%D0%BE%D1%82-%D0%92--%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B8-%D0%9C--%D0%AE%D0%BD#sthash.BI8PPgUk.dpuf
Не, не мога да спя. Ще изляза навън, под небето
дето светят звезди и тревожния вятър тръби.
Искам там да съм с теб, да ти кажа това, за което
не успях, не посмях, може би...
Недолюбих те аз, ненагалих те, моя любима.
Раздели ни дългът. Затова не плачи, не кори!
За да има любов и мечти занапред за да има,
аз отивам на бой призори.
Ако падна убит сред степта, под звездите студени,
запомни ме с добро, но на гроба ми ти не ридай.
Посрещни радостта, отвоювана с мъка от мене,
долюби вместо мен, домечтай!
Аз не ще се гневя, а ще бъда щастлив и спокоен.
Не за скръб съм се бил, не за сълзи вървя на война.
Вече съмва над мен. Вече влизат другарите в боя.
Лека нощ, моя мила жена!
- See more at: http://bglog.net/Poetry/post/%D0%9D%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%83-%D1%8F-%D1%83%D1%81%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%8C----%D0%9D%D0%B5--%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D1%8F------%D0%BE%D1%82-%D0%92--%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B8-%D0%9C--%D0%AE%D0%BD#sthash.BI8PPgUk.dpuf

Няма коментари:

Публикуване на коментар