четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Боб Дилън в сянката на Франк Синатра

Боб Дилън
   През юни 1970 година появата на двойния албум на Боб Дилън - "Автопортрет" е предизвикала неодобрението на част от музикалните критици. Съставен от кавъри( "Нека да съм аз", адаптирана от "Аз съм твой" на Жилбер Беко и Пиер Деланоа, "Боксьорът" на Пол Симон, "Синя луна" на Лоренц Харт и Ричард Роджърс...), инструментали, части от концерта на Дилан на остров Уайт( южна Англия) през август 1969 година и няколко собствени песни. Къде се е загубил героят на народа, поетът на "анти-културата" и електрическото звучене във тази какафония от различни музикални композиции. И най-вече- Ужас! - изпят в стил "crooner country"(течение в кънтри музиката популяризирано от Бинг Крозби), пропит с консервативна стилистика, която може да се забележи още в предния албум на Дилън "Nashville Skyline".

   След като "Автопортрет" успява да пробие на пазара, въпреки някой от крайните изказвания на критиката, днес спокойно и с одобрението на англо-саксонската преса Боб Дилън може да предложи албума "Сенките на нощта" - нищо че е създаден изцяло от песни записани от Франк Синатра през четиридесетте и началото на петдесетте години на миналия век и след кратка пауза и през 1957 година. Този Синатра, който започва своята кариера в средата на тридесетте години на миналия век като част от групите на Хари Джеймс и Томи Дорси и става знаменитост благодарение на "Кълъмбия Рекърдс", с които подписва през 1943 година и това преобръща целият му живот и кариера. Симфонични, струнни оркестри, хорове застават зад него, за да акомпанират на нежния му глас в неговите разтърсващи романси. Малкото прекъсване се дължи на подписването на нов договор с "Кепитъл Рекордс" и първите ми записи със Гордън Дженкинс като остава завинаги зад гърба си работата с Нелсън Ридъл.

Мрачно инструментално звучене


   Боб Дилън се разграничава от този оркестрален стил на Синатра с едно мрачно инструментално звучене, акустична китара, леко подплатена с електрическо звучене, контрабас, на места се появява малка духова секция(тромбон, тромпет, туба), използването на педал за китарата за удължаване на нотите и "метли" за ударните инструменти. И всичко това върху доминантно баладично звучене по някога толкова лежерно и меланхолично, че изпреварва и Синатра. Стига до там в своите музикални извивки,че с удоволствие произнася думите с един дрезгав тембър. Като цяло все още гласът му е на светлинни години от това, в което ще се превърне, в частност по време на концертите.
   Прекаленото внимание към гласа води до доста неточности, но благодарение на перфектното музикално изпълнение на групата  албумът заслужи своето уважение. Репертоарът лъкатуши между успеха на Синатра и неговите най съкровени тайни като се започне от "Луд съм, щом те желая" композиция на Синатра, Джак Уолф и Джоел Херън, записана през 1951 и се стигне до  "Това щастливо, старо слънце" - песен, която Синатра през септември 1949 отмъква от Франки Лейн, който почти беше готов да я изпрати на първо място по продажби. По един или друг начин с песните "Нощта, която превърнахме в ден", "Остани с мен","Нещо преобърна света ми", "Какво ще правя" той прави правилен избор.

Стегнатост на стила и дистанциране


   В сянката на славата откриваме поезията на Дилън, която говори за оформено музикално минало тясно свързано с блуса произлязъл от джаза и традиционните течения в началото на рокендрола. Още в началото с първия си албум от 1962 е тясно свързан с възстановяване на стандартите на кънтри музиката и блуса."Автопортрет" се възприема като крачка назад в неговото творчество. Новаторско донякъде, но доста непринудено, го забелязваме и в "Down in The Groove" (1988). Виждаме го и в разделянето на солото между китара и хармоника както е характерно в кънтри музиката в песни като "Good as I Been To You" (1992) и "World Gone Wrong" (1993). И чак до 2009 година когато излиза "Christmas in The Heart" албум с Коледни песни. Синатра и Дилан крият успеха си в стегнатостта на стила си и дистанцирането от другите музиканти с новаторските си идеи.


източник: http://www.lemonde.fr/musiques/article/2015/02/02/bob-dylan-dans-l-ombre-de-sinatra_4568424_1654986.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар