Кафето история и митове

   Какво ли не е изписано, изговорено и показано за кафето през стотиците години, откакто тази напитка завладя света. Едва ли могат да се изброят научните анализи, статии, литературните произведения, филмите и картините, в които дими малката чашка с плътен цвят и наситен аромат. В началото кафето има по - скоро романтичен образ и се свързва с бохемския начин на живот. Може би това е причината в средата на миналия век в България пиенето на кафе да се възприема като буржоазен уклон. Нищо че и прогресивните маси се редят на опашки и търсят връзки с продавачи, за да си осигурят по - качествени смески за джезвето. А в моментите на сериозен дефицит изобретателността на българина достига до висините чрез забъркване на напитка от печена цикория, леблебия, ръж и какво ли не в опит да докара вкуса на истинското кафе.
   Но рпмантичния период отдавна отмина, а най - известната напитка се предлага в изобилие в хиляди вариации.
   През последните години науката също каза тежката си дума. 
   Ефектите на кафето върху организма са изследвани повече от медикаментите с рецепта. Затова и лекарските мнения преминаха постепенно от забраната за пиене на кафе при редица здравословни проблеми, през мълчаливо приемане на този навик до препоръката одобряващата напитка да се приема в умерени количества.
   Една легенда гласи, че млад етиопски пастир, живял преди повече от 10 века, с учудване наблюдавал как козите му ставали много пъргави и игриви, дори и през нощта, когато пасели плодовете на определен храст. Младежът решил и той да опита закръглените зърна и лично усетил ефекта от това - умората му изчезнала и се чувствал енергичен и в добро настроение. Постепенно навикът да хапва от плодовете на кафеения храст се разпространил широко. Според друга легенда кафето също било открито в Етиопия , но от християнските монаси. Те се научили да си варят напитка от плодовете на нискостеблените дръвчета в околностите на своите манастири. Така издържали продължителните и изтощителни служби по всяко време на денонощието и се подкрепяли при честите пости.
   По това време се използвали не само зърната, но и изсушени листа от кафееното дърво, а този начин на приготвяне се практикува и до днес в някои арабски държави.
   Разпространението на кафето по света става доста бавно. Самите араби се стремели да запазят дълго монопола върху напитката. Те отказвали да продават семена сурово кафе, като твърдели, че ако не са изсушени и изпечени предварително, бързо се развалят. Но в онези времена поклонниците, посещаващи Мека все пак отнасяли зърна по родните си места, защото не искали да се лишат от чудотворната напитка.
   Масово разпространение на кафето по света започва през XVII в. В Европа то навлиза през Босвора, а в Турция са направени първите специални заведения, където хората се събирали да пият кафе и да общуват.
   За Западна Европа кафето дълго време остава екзотично и скъпа удоволствие. В началото на XVII в. предприемчив холандец успял да отгледа фиданки от кафе и после създал плантация в холандската колония на о. Цейлон ( Шри Ланка ). След това Франция създава плантации в своите колонии, а кафето завладява Стария континент. Днес Италия се слави като страна на кафето поради факта, че там за първи път се приготвя капучино и е създадена първата машина за еспресо, а днес ритуалите за приготвяне на напитките са известни до култ.

източник: "Животът днес"